Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>Новини>Статия за гражданската конфискация във вестник "Труд" - 23.01.2012


Актуално - Новини

23.01.2012 | 00:00

Статия за гражданската конфискация във вестник "Труд" - 23.01.2012

ГРАЖДАНСКАТА КОНФИСКАЦИЯ - МИСИЯ ВЪЗМОЖНА


Статия на Тодор Коларов, председател на КУИППД и Крум Зарков, експерт в Комисията, за вестник "Труд"

 

Да се предотвратят възможностите за неоснователно забогатяване и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите. Това е основната цел на Проекта на Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, внесен от група депутати от ГЕРБ в Народното събрание на 17 февруари 2011 г. Средството за постигането й е отнемането на имущество без влязла в сила наказателна присъда, или т.нар. гражданска конфискация. Това съвсем не значи, че което и да е имущество, съответно всеки негов собственик, е застрашен да попадне в приложното поле на законопроекта. Напротив! Сравнен с предишни варианти, предложеният законопроект стеснява кръга на потенциалните проверявани лица, като едновременно внася допълнителни гаранции за правото на защита.
На проверка подлежат само привлечените като обвиняеми за извършване на престъпление по някой от изчерпателно изброените в проекта състави на Наказателния кодекс. Това означава, че срещу тези хора прокуратурата е събрала достатъчно доказателства, уличаващи ги в тежки престъпления. При това престъпления, традиционно извършвани от организираната престъпност - трафик на хора, наркотици и културни ценности, отвличане, убийство по поръчка на организирана престъпна група, ДДС измами. В приложното поле на закона влиза и корупцията - престъпления по служба, подкуп и длъжностно присвояване. Не е възможно да бъде проверявано имуществото на лице, извършило административно нарушение, каквато идея имаше в предишни варианти на законопроекта и предизвика бурни дискусии.
Задействането на механизма посредством анонимни сигнали е изрично изключено. Сезирането на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество от граждани или граждански организации също не е допустимо. Единствено прокуратурата може и е длъжна да уведоми специалния орган, че дадено лице може да бъде проверено.

Какво проверява комисията

Надлежно сезирана, комисията извършва финансово разследване. Тя събира данни за имуществото, икономическата активност и издръжката на живот на проверяваните лица. Проверката обхваща 10-годишен период назад във времето, считано от момента на започването й. В сега действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, този период е 25 години, а в отхвърления през април законопроект - 15 години. Дългият проверяван период без съмнение е една от задължителните предпоставки за постигане на целите на закона. От една страна, той позволява цялостно обследване на натрупаното към момента благосъстояние и неговия реален произход. От друга - разрешава проследяването на трансформациите на имуществото и разкриването на опити за неговото укриване чрез прехвърлянето му на трети лица или зад граница. Не на последно място това е единственият начин да се изследват промените в имуществото на лица, заемали висши държавни длъжности, преди, по време и след изтичането на мандатите им.
Дискусионно е дали 15-годишният срок не е по-удачен. Безспорно обаче скъсяването на срока до 10 години е последната граница. Слизането под нея би поставило под въпрос смисъла на закона и ефективността на мярката за възстановяване на справедливостта в обществото, наречена гражданска конфискация.
Друг жизненоважен момент за постигането на целите на гражданската конфискация е възможността за проверка на имуществото на лица, свързани с проверявания при обърната тежест на доказване. Обърната тежест на доказване при проверките на свързаните лица беше препоръчана и от Европейската комисия. Законопроектът приема за лица, свързани с проверявания, неговите близки роднини, притежаваните или контролираните от него или членове на семейството му юридически лица, включително организации с нестопанска цел.
Според проекта на отнемане може да подлежи и имущество, което проверяваният е прехвърлил безвъзмездно на трето лице, примерно дарил е апартамент на свой приятел. В случай че сделката е била възмездна (апартаментът е продаден или заменен), отнемане по граждански ред може да има само ако комисията докаже, че купувачът е знаел или е можел да предполага, че имуществото е с незаконен произход.
Незаконно е имуществото, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Предполага се, че това е така, когато е налице “значително несъответствие” между приходите и разходите, осъществени през проверявания период. В допълнителните разпоредби към проекта е уточнено, че “значително” е несъответствието, надвишаващо 250 000 лв.
Практически това означава, че за да бъде обект на проверка едно лице, трябва да притежава имущество на стойност не по-малка от четвърт милион лева. Нещо повече. Тъй като се търси разминаване между легален приход и реализиран разход, всеки доказано законен лев увеличава този праг. Така, ако проверяваният е спечелил чрез трудовата си или търговска дейност, чрез дарение, наследство или по какъвто и да е законен начин 10 000 лв., той би могъл да бъде обезпокоен само ако е натрупал имущество за над 260 000 лв. В този случай комисията ще може да отнеме само 250 000 лв., но не и тези 10 000 лв. със законен произход.
Комисията може да извършва проверки в продължение на 12 месеца, като в случай на нужда срокът може да бъде продължен еднократно с още шест.

Правото на защита

Лицата, привлечени като обвиняеми и придобили имущество, значително по-скъпо от това, което доходите им позволяват, рискуват имуществото им да бъде запорирано или възбранено и в крайна сметка отнето в полза на държавата. Както и досега обезпечителни мерки и конфискация може да бъдат постановени само от компетентния граждански съд.
Важно нововъведение е предвидената в законопроекта възможност заинтересованите лица да се запознаят с материалите, събрани срещу тях. Впоследствие те могат сами или представлявани от адвокат да представят възражение пред комисията. Това става в периода между налагането на обезпечителни мерки и внасянето в съда на иск за отнемане. Този период не може да надвишава три месеца. Едва след като се запознае с представените от лицето факти и обстоятелства, комисията взема окончателно решение дали да прекрати производството, или да внесе иск за отнемане на имуществото в съда.

Кой отнема

Важно е да се акцентира на факта, че както и по сега действащия закон законопроектът предвижда ролята на комисията да е на адвокат на обществото и държавата. Тя не е и не се предвижда да е юрисдикция, която решава дали да се обезпечи или отнеме имущество, а само пледира пред гражданския съд. Съдът решава дали да възприеме твърденията й.
Комисията обаче ще може да изпълни пълноценно функциите си само при добро взаимодействие с прокуратурата. Само проактивност на прокуратурата и навременно уведомяване на комисията за случаите (в приложното поле на закона), които се разследват, ще дадат възможност за успех на закона.
Въпреки няколкото неясноти и неточности, които следва да бъдат отстранени в рамките на законодателната процедура, предлаганият законопроект отговаря на много от критиките към предишни проекти. А те бяха, че с "гражданската конфискация" може да бъдат засегнати обикновени хора, а не престъпниците. Повишаването на минималното несъответствие между доходи и имущество (60 000 лв. в действащия закон и 100 000 лв. в предишния вариант на законопроекта - бел. ред.) рязко стеснява кръга от лица, които биха попаднали под ударите му. Отпадането на административните нарушения като предпоставка за започването на проверка и обвързването й с привличането на лицето като обвиняем съсредоточават силата на закона в криминално проявените и необяснимо забогателите.


ТОДОР КОЛАРОВ
председател на КУИППД

КРУМ ЗАРКОВ
експерт в КУИППД

Връщане към списък