Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>Интервюта>Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник Преса - 22.03.2013 г.


Актуално - Интервюта

22.03.2013 | 00:00

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник Преса - 22.03.2013 г.

ЗАПОРИ СА НАЛАГАНИ НА ЮРУШ  


- Обявихте за приоритет на комисията битката срещу дефицита на справедливост. Не е ли популизъм, г-н Георгиев - справедливостта се обещава повече от 20 г.?

- Няма популизъм. Въведената с новия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество гражданска конфискация наистина прави възможна справедливостта. Като прокурор знам, че понякога наказателното производство не може да стигне до успешен край не защото няма извършено престъпление, а защото не могат да се съберат годни доказателства за това. И се стига или до оправдателна присъда, или до прекратяване на делото. А хората казват: как е възможно този да е „чист“ - не е работил и един ден, а има вили, скъпи коли, сметки за милиони! Необяснимото богатство отдавна боде очите на обществото. Тук е ролята на гражданската конфискация. Има ли обвинение (невлязла в сила присъда, както се изискваше по стария закон, известен като „Петканов“ - б.р.), ние започваме проверка на доходите на въпросния човек. Ако милионите се окажат законни, дай боже повече такива хора! Но когато човекът се осигурява на минимална работна заплата, жена му - също, а кара „Бентли“ и има прескъпи имоти, възниква въпросът откъде са парите. В нашето производство му даваме възможност да обясни произхода им. Ако не може да го направи, подаваме в съда иск за отнемане на имуществото.

- Само че вашата проверка може да трае година и половина. Какво става през това време с бизнеса на онези, които в крайна сметка излизат чисти? Умира, нали?

- Не. Проверката няма да трае повече, отколкото е необходимо, за да установим доходите. Но, уверявам ви, българите са много изобретателни хора. Има офшорни фирми, прехвърляния на пари по чужди банки... Много е сложно да провериш реално какво притежава едно лице. Една година е нормален срок, за да си свършим работата. Можем обаче да приключим и след 1 месец, ако няма никакви усложнения. 

Законът дава много гаранции за правата на проверяваните. Ето ви пример - за да се задейства комисията, освен че трябва да има обвинение по изчерпателно изброени текстове от НК, трябва да се установят и 250 000 лв. необясними доходи. Ако един човек примерно има жилище за 300 000 лв., но може да докаже 60 000 лв. доходи, той вече не е наш контингент.

- Питах ви за друго - за година и половина бизнесът на човека може да пострада и заради уронване на доброто му име. Фактът, че е проверяван, че на него нещо му се търси, отблъсква партньорите, нали?

- Комисията започва, след като с лицето вече се е занимавала друга институция, най-често прокуратурата. Така че престижът е уронен, преди да се захванем ние.

Има и друго - премахната е „обърнатата тежест“ на доказване от стария закон - когато човекът трябваше да доказва, че имуществото му е законно. Сега изцяло ангажимент на комисията е да убеди съда, че това не е така.

- Но проверяваният получава право на защита едва след приключване на проверката.

- Не, след като се внесе иск за запориране на имотите. Това може да стане и в началото на проверката, защото има опасност междувременно лицето да се разпореди с тези имоти.

- Т.е. можете да искате запори по съмнения?

- На базата на обосновани предположения, че има незаконосъобразен източник на доходи. Все пак крайното решение на съда за конфискация, ако е в наша полза, трябва да се обезпечи с имоти. Иначе исковете стават кухи - постановено е отнемане, но няма какво да се отнеме.

- Често ли се случва това?

- Не, но и от кухите искове има смисъл. Ще ви дам пример. Преди няколко дни комисията реши да внесе иск срещу човек от пограничните райони. Той, подобно на много други, е прехвърлял автомобили на свое име, а после с пълномощно ги е продавал, да речем, на румънски граждани. Но без да се отписват колите у нас. Така румънците не плащат данъци за тях, защото се водят в България. Нашенци обаче казват, че вече не са техни, защото са ги прехвърлили с пълномощно. И също не плащат данъци. Следите на тези автомобили се губят. Лицето, срещу което внесохме иск, имаше повече от сто автомобила на негово име. Наясно сме, че трудно ще намерим колите - те са отишли в съседните държави и вероятно вече са препродадени. Да, държавата ще осъди това лице да заплати определена сума, която то в момента няма. Положителният ефект е другаде - прекъсваме една верига от незаконосъобразни разпореждания. 

- Каква картинка заварихте в комисията?

- По необясними за мен причини заварих много залежали преписки, които не са били прекратени.

- Как така? За какви случаи става дума?

- За преписки, в които не се установяват данни за „нечисти“ имущества, но си висят.

- И наложените запори ли си висят?

- В повечето случаи - не. При наложени обезпечителни мерки лицето подава молби до съда за вдигането им и това става. Но въпреки това при нас преписките си стоят. Дадох ясни индикации, че това е недопустимо. Към края на 2012 г. е имало около 8500 текущи проверки и цифрата е такава именно заради залежалите преписки. През март 2013 г. тя вече е намаляла на 5500 преписки. Около 3000 са прекратени.

- Откога са трупани „мъртвите“ преписки?

- От началото на комисията, още по времето на г-н Стоян Кушлев, след това и при г-н Коларов. И аз не мога да си обясня защо.

- На каква стойност са наложените от комисията обезпечения?

- През 2011 г. са наложени обезпечения за приблизително 84 млн. лв. по 173 преписки. Исковете за отнемания на имущество, внесени в съда, са 72 за около 35 млн. лв. През 2012 г. наложените обезпечения са за близо 143 млн. лв. по 135 производства. Исковете за отнемания са 67 за около 51 млн. лв. Но всички те са по стария закон. Ако има оправдателни присъди, обезпеченията се вдигат, делата се прекратяват.

А в момента имаме внесени искания за вдигане на обезпечения за милиони заради недоказаност. Подалите ги лица твърдят, че парите им са чисти или пък запорите са наложени на фирми и хора, които нямат нищо общо с тях.

За съжаление имам впечатлението, че прекалено много обезпечения са налагани лековато и след това, когато са идвали молби за вдигането им, те са разглеждани повърхностно. Категоричен съм - не трябва да действаме рестриктивно. За действията на комисията може да бъде осъдена държавата. Където има основания, ще вдигаме обезпеченията. Знам, че лесно се залита по обвинителния уклон. Но това е много опасно.

- Братя Галеви ли са най-именитите ви клиенти?

- Проблемът при тях е, че няма почти нищо на тяхно име - те са представители и изпълнителни директори на фирми. Ние трябва да докажем връзката между Галеви и тези фирми, за да искаме отнемането им. Но не, не са най-именитите. Само че няма да обявявам имена, преди да пристигне цялостна информация от страната. Сред „клиентите“ ни има интересни лица. 

- И политици ли?

- Нищо повече няма да кажа.

- Имате ли вече проверки по закона за гражданската конфискация?

- Имаме уведомления от прокуратурата, но още не сме ги разгледали. Проучваме ги, преди да вземем решение дали да започнем проверка.

- Много ли са роднините във вашата комисия?

- Това беше първото нещо, което проверих. Наистина е имало много роднински назначения. Но след като си е заминал г-н Кушлев, всички негови близки са напуснали. Останал е един човек, който има връзка по сватовство с г-н Кушлев, но за него изрично направих проверка и се оказа, че той работи много добре и съвестно.

- Какви са заплатите?

- За съжаление не са високи и това е една от трудностите да привличаме външни кадри. Заплатите на ръководния персонал са малко повече от 1000 лв. Говоря за териториални директори, ръководители на бюра и т.н. Същото е за инспекторите, които запорират милиони.

- А членовете на комисията колко получават?

- Ние сме фиксирани в закона. Моята заплата е 85% от заплатата на председателя на Народното събрание. Съответно заместникът ми получава 80% от моята заплата, а останалите трима членове на комисията - 75%. Още не съм взел първата си заплата и не мога да ви кажа колко е точно. (Около 3200 лв. - б.р.) Но имайте предвид, че ние плащаме пълния размер на данъците и осигуровките, без екстри. Нямаме и право на бонуси. Мисля, че заплатата ми тук вероятно ще е сходна с тази, която вземах като заместник-ръководител на специализираната прокуратура. Затова пък като заместник-министър на правосъдието получавах по-малко от младши прокурор, което е абсолютен парадокс.

- Под 1500 лв.?

- Да.  

 

ЕЛЕНА ЕНЧЕВА

Връщане към списък