Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>Интервюта>Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „24 часа“ - 25.02.2014


Актуално - Интервюта

25.02.2014 | 00:00

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „24 часа“ - 25.02.2014

ЗА 1 Г. СЪДЪТ Е ЗАПОРИРАЛ САМО ИМОТИТЕ НА БРАТЯ ЮЗЕИРОВИ

Ще прекратим над 700 проверки, защото незаконното имущество е под 250 000 лв. Затова предлагаме границата да падне на 120 000 лв.

 

- Г-н Георгиев, защо оглавяваната на вас комисия предлага разликата между законните доходи и разходите на обвиняем да падне от 250 000 лв. на 120 000 лв., за да се пристъпи към конфискация на незаконно придобитото му имущество?

- Разликата от250 000лв. между доходите и разходите на проверявано лице, която не само според нас, но и по мнението на Европейската комисия е много голяма, бе въведена с новия закон за гражданската конфискация, който действа от ноември 2012 г. Съчетано с това, че вече проверяваме само 10 г. назад, доведе до драстично намаляване на случаите, по които можем да поискаме от съда запор и по-късно и отнемане на незаконно придобито имущество.

Реално за цялата 2013 г. има само едно дело за запорирано имущество по новия закон - на братя Юзеирови. Тази година случаите ще са повече, но няма да са колкото бяха по стария закон, по който се търсеше несъответствие над 60 000 лв., и то за период от 25 г. назад. В момента в комисията има над 700 приключили проверки, които са докладвани за прекратяване, защото проверяваните нямат незаконно имуществоза над 250 000 лв. На практика държавата казва на проверяваното лице - за 10-те години, за които те проверявам, ти си получил 40 000 лв. легален доход - от заплати, наеми и други, а си изхарчил 280 000 лв. Имал си 240 000 лв. с недоказан произход, но мен не ме интересува откъде си ги получил, няма да ти ги търся, защото са под предвидения в закона праг от 250 000 лв. Ако за тези 10 г. проверяваното лице е похарчило 291 000 лв., т.е. с 1000 лв. над разликата, държавата ще отнеме недоказаните 251 000 лв.

- Как преценихте, че разликата от 120 000 лв. е удачна?

- Издръжката на едно семейство за 10 г. е около 100 000лв. Завишаваме сумата с 20 000 лв., за да няма съмнение, че ще търсим парите, с които семейството е преживявало през този период. Освен това практиката на комисията по стария закон показва, че най-масовото несъответствие е около 130-150 хиляди лева. Намаляването на прага на 120 000 лв., което предложихме на Министерството на правосъдието да внесе като промяна в закона, ще гарантира както интересите на държавата, която не може с лека ръка за зачеркне парите с недоказан произход, така и интересите на гражданите.

- Как действате, ако проверяван от комисията обвиняем заяви, че е харчил повече от законните си доходи, но преди 11 г. е спечелил от тотото или е получил наследство?

- Не можем да направим нищо, защото по закон нямаме право да излизаме извън 10-годишния период на проверка. Затова предлагаме законът да се промени и в тези случаи да предвижда изключение - или комисията да може да провери думите на обвиняемия, или самият той да ги докаже с фиш от тотото или с банковата сметка, по която е преведена печалбата или парите от наследството.

По новия закон тежестта на доказване е върху комисията - в съда тя доказва, че имущество за над 250 000 лв. е от недоказан произход, а не то да доказва, че го е придобило законно. Има вероятност в съдебна зала комисията да изпадне в неловка ситуация - няма как да обори думите на обвиняем, че е станал тотомилионер преди години, защото не можем да проверим доходите му и ден извън 10-годишния период.

- Всички ли проверявани лица имат имущество, което може да се конфискува от държавата като незаконно?

- Не, има случаи, когато проверяваният е изхарчил стотици хиляди левове с недоказан произход, но не можем да ги намерим, не е придобил имоти, коли, яхти, не ги е вложил в банка. Или пък е купувал имоти, луксозни автомобили, продавал ги е, но няма как да проследим парите. Затова предлагаме проверяваното лице да има реално имущество за поне 10 000 лв., което държавата може да отнеме, за да водим дело. Безсмислено е да водим дела на три инстанции, ако предварително знаем, че единственото, което може да се конфискува от проверявания, са две ниви за по 4000 лв. В Ирландия например също е предвидена минимална сума, за да се води дело за гражданска конфискация-10 000 паунда.

Сега имаме подобни кухи дела в гранични райони с Румъния - коли се регистрират в България, после се изнасят в Румъния, вероятно се „спестяват" данъци или такси. На името на човек, проверяван от комисията, в КАТ се водят 200-300 коли, но реално ги няма. Той няма никакво имущество. Водим кух иск за 200 000 лв., който и да спечелим, държавата няма да вземе реално и стотинка.

- Не водите ли и кухи дела срещу хора, обвинени в незаконна сеч?

- Да, но незаконната сеч и притежаването на цигара марихуана са сред изброените в закона престъпления, извършителите на които сме длъжни да проверяваме за незаконно придобито имущество. Независимо дали става дума за човек, който е сякъл незаконно дърва за отопление през зимата, или за източване на милиони ДДС, или за пране на пари , или например за Христо Бисеров или Цветан Цветанов, работата на комисията е една и съща - проверяваме какви законни доходи е получавал, проучваме какви имоти и коли притежава, дали е пътувал в чужбина, изпращаме запитвания до всички банки има ли сметки и авоари и т.н. Разумно е в закона да се прави разлика между човек, сякъл дърва за отопление, и организирана престъпна група, която печели големи суми от незаконна сеч, между човек, заловен с цигара марихуана, и обвиняем за тонове кокаин.

- Какви други поправки в закона предлагате?

- В новия закон е пропуснато комисията да получава информация, която е застрахователна тайна, така, както получаваме информация, която е банкова и данъчна тайна. Застрахователи отказват да кажат на комисията какво обезщетение са платили на проверявания, защото тази информация е тайна. Но тя е в полза на проверявания - полученото обезщетение е част от законните му доходи.

Неясно защо от новия закон е отпаднал и текстът от стария, че резултатите от проверките, които предоставяме на данъчните, се ползват от тях като доказателства. Преди, по стария закон, след като изпратим резултатите на данъчните, те поканват проверявания да внесе неплатените си данъци, без да извършват нова проверка. Сега трябва да повторят нашите действия. Това бе работещ механизъм - например през 2011 г. в резултат на взаимодействието между двете институции са погасени над 1 млн. лв. публични задължения.

Предлагаме още да се удължи с 3 месеца срокът, в който комисията може да поиска конфискация на незаконно придобито имущество. Сега искът трябва да се внесе до 3 месеца от деня, в който съдът е наложил обезпечителните мерки, т.е. запорирал е имуществото, чието отнемане ще се иска. Срокът е 3 месеца, но реално комисията разполага с много по-малко време, за да провери декларацията на проверявания със запорираното имущество - то не стига, за да проучим дали има законен доход от чужбина, както заявява например. Ако думите му се потвърдят, изобщо няма да се стига до съд. Удължаването на срока с 3 месеца е в интерес на проверяваните. Шест месеца не са дълъг период на фона на годините, през които имуществата стояха запорирани по стария закон, до окончателната осъдителна присъда на проверявания, след което комисията започваше делото за отнемане.

АНИ ПАРМАКСИЗЯН

Връщане към списък